Испанската школа
Испанската школа по керамика в този случай означава не само в страната на производство, но и в произхода на производствените технологии и моделиране. Първи са започнали да се формират испанските училища по керамика. Въпреки това, модерните испански керамични плочки са наследени от европейските средновековни плочки. Испанските художници, работели с готови мостри от керамични плочки. Истинските създатели на керамичните плочки са маврите, който пристигнат от Иран и са живеели в Испания от VIII до ХVII век. Маврите построили най-големите по това време градове с голям брой керамични плочки — Гранада, Алхамбра (преведено като «рай на земята»), Heneralife («Голямата Райската градина») и др.
Само по време на Reconquista (изгонването на мюсюлманите от Испания) испанските християни станали известни с тайните на арабските плочки. Технологията по приготвянето и изпичането с глина се е пазила от монасите на католическия орден и е написана на латиница. По този начин католическата църква става собственик на монопола върху производството на плочките до края на XIX век…
Производствения и аристократичен испански теракот в производството на испанските керамични плочки бележат две области: професионални и аристократични. И двете имена разбира се, са конвенционални, но под повърхносттаса скрити, основните характеристики на производството на съвременния испански теракот. Така наречените производствени теракоти са родени през Reconquista след изгонването на маврите от Испания. В полу разрушените испански и френски армии на града, управлявали благородниците, а имало и много бедни испански и френски бежанци, роми и евреи. Те сами изграждали града и усвоявали строителните техники и материали. Керамичното производство тук е било установено от експерименти — както се е случило по-късно и в повечето други страни. Производствените теракоти не се считат за декоративно завършен материал — той е най-често се е използвал в украсата на селските църкви на различни сгради, камбанарии и фонтани. Занаятчиите споделя тайните на производството на учениците си и най-успешните от последните, създавали първите цехове. По-късно тези цехове са се разрастнали в големи фабрики, много от които са активни и се доразвиват и до днес.
А под аристократичния испански теракот се разбира арабската керамика, тайната която е била записана в началото на VIII-IX век от католическите монаси. В продължение на векове — до революцията през ХХ век — това са тайни известни само на предприятията, в католическата църква. Забранено е било да се предава информация за техниката на рисуване, композиция на каолиновата глина, използвана за производството и дори за температурата на печене. След идването на власт на Франциско Франко, католическата църква получила статут на независимост, но тайните така и докрай не са били разкрити.