Лепила
Всяко поставяне на плочки изисква използването на лепило. Разнообразието на лепила е огромно, затова тук ще разгледаме някои видове. Има лепила които са в течно състояние, също така има и в желирано, пасто-образно или твърдо. Предлагат се предимно в метални кутии, кофи, пакети, флакони или херметически затворени опаковки, с дозиращи устройства, като се използват специални пистолети.
Лепилата са предимно полимери с добра адхезия, които са предимно натурални от животински или растителен произход, а други са синтетични които са получени изкуствено от трайно втвърдяващи се след нагряване смоли. А за да се подобрят качествата на лепилото за залепване, към полимера се прибавят разнообразни вещества.
Въздействието на лепилото върху повърхностите, които ще се съединяват зависи от състава на лепилото. Има лепила, които са на водна основа, също така на основа на разтворители, а има и лепило компаунд това е лепило което е дву или повече компонентно. Към всяко лепило се предлагат и разтворители в чист вид.
Сега ще разгледаме видовете лепила.
Лепилата които са на водна основа са най-чистата екологична група, те се втвърдяват и напълно залепват, след изпарението на водата. Водните суспензии са неразтворими във водата синтетични смоли, чиито частици са диспергирани във водната среда. Това са поливинилацетатните лепила, тези които са от синтетичен каучук. Те се използват при порести материали като ПДЧ, ПДВ, MDF, OSB и дърво. Защото водата навлажнява порите на материалите и така лепилото прониква равномерно в повърхността им. Но при тези лепила има и недостатъци, единият е че втвърдяването им продължава доста дълго, а другият е че слоят на втвърдяващото лепило служи за развитието на микроорганизми, които впоследствие се образуват плесени. Освен ако в състава на лепилото няма бактерицидни и фугицидни добавки.
Тези лепила които са на основа на разтворители, са полимери които се поддържат в течно състояние с помощта на химически вещества като ацетон, спирт, толуол или алкалоид, които се изпарява по-бързо от водата. Тези лепила се използват предимно за термо пластични материали, като листове, пана и тръби от поливинилхлорид. Те са контактни лепила, които са разтвори на синтетичен каучук в цианидни естери на акриловата киселина или са разтвори на поливинилхлорид в етилен хлорид. Единствения недостатък на този вид лепило, е че самите пари на разтворителите са доста вредни за човешкото здраве.
Дву компонентните лепила се втвърдяват от химичната реакция на полимерите, след като се смесят с втвърдителите или под действието на топлина, влага, налягане, кислород или слънчевата светлина. Това са епоксидните, полиуретановите, силиконовите и акрилните полиестерни смоли. Използват се за залепване на метали и пластмаси. Когато се използват втвърдители, компонентите трябва да се смесват почти веднага преди използването им, като внимавате да не се образуват мехурчета. Ако остане от сместа, след употребата и измине доста време, тя вече е негодна за употреба и трябва наново да се приготвя.
Лепилата които се разтапят са термо пластични полимери. Те не съдържат вода или разтворители. Те се използват само след нагряване до висока температура, така те се разтапят и се нанасят върху повърхностите, като вискозни съставки. А ако трябва да се залепват метални конструкции, първо се нагряват и после се посипва прах от лепилото, което се разтопява върху горещата метална повърхност.