Строителни ремонти

Лепила

Всяко поставяне на плочки изисква използването на лепило. Разнообразието на лепила е огромно, затова тук ще разгледаме някои видове. Има лепила които са в течно състояние, също така има и в желирано, пасто-образно или твърдо. Предлагат се предимно в метални кутии, кофи, пакети, флакони или херметически затворени опаковки, с дозиращи устройства, като се използват специални пистолети.

Лепилата са предимно полимери с добра адхезия, които са предимно натурални от животински или растителен произход, а други са синтетични които са получени изкуствено от трайно втвърдяващи се след нагряване смоли. А за да се подобрят качествата на лепилото за залепване, към полимера се прибавят разнообразни вещества.

Въздействието на лепилото върху повърхностите, които ще се съединяват зависи от състава на лепилото. Има лепила, които са на водна основа, също така на основа на разтворители, а има и лепило компаунд това е лепило което е дву или повече компонентно. Към всяко лепило се предлагат и разтворители в чист вид.

Сега ще разгледаме видовете лепила.

Лепилата които са на водна основа са най-чистата екологична група, те се втвърдяват и напълно залепват, след изпарението на водата. Водните суспензии са неразтворими във водата синтетични смоли, чиито частици са диспергирани във водната среда. Това са поливинилацетатните лепила, тези които са от синтетичен каучук. Те се използват при порести материали като ПДЧ, ПДВ, MDF, OSB и дърво. Защото водата навлажнява порите на материалите и така лепилото прониква равномерно в повърхността им. Но при тези лепила има и недостатъци, единият е че втвърдяването им продължава доста дълго, а другият е че слоят на втвърдяващото лепило служи за развитието на микроорганизми, които впоследствие се образуват плесени. Освен ако в състава на лепилото няма бактерицидни и фугицидни добавки.

Тези лепила които са на основа на разтворители, са полимери които се поддържат в течно състояние с помощта на химически вещества като ацетон, спирт, толуол или алкалоид, които се изпарява по-бързо от водата. Тези лепила се използват предимно за термо пластични материали, като листове, пана и тръби от поливинилхлорид. Те са контактни лепила, които са разтвори на синтетичен каучук в цианидни естери на акриловата киселина или са разтвори на поливинилхлорид в етилен хлорид. Единствения недостатък на този вид лепило, е че самите пари на разтворителите са доста вредни за човешкото здраве.

Дву компонентните лепила се втвърдяват от химичната реакция на полимерите, след като се смесят с втвърдителите или под действието на топлина, влага, налягане, кислород или слънчевата светлина. Това са епоксидните, полиуретановите, силиконовите и акрилните полиестерни смоли. Използват се за залепване на метали и пластмаси. Когато се използват втвърдители, компонентите трябва да се смесват почти веднага преди използването им, като внимавате да не се образуват мехурчета. Ако остане от сместа, след употребата и измине доста време, тя вече е негодна за употреба и трябва наново да се приготвя.

Лепилата които се разтапят са термо пластични полимери. Те не съдържат вода или разтворители. Те се използват само след нагряване до висока температура, така те се разтапят и се нанасят върху повърхностите, като вискозни съставки. А ако трябва да се залепват метални конструкции, първо се нагряват и после се посипва прах от лепилото, което се разтопява върху горещата метална повърхност.

Монтаж на гранитогреса

Полагане на гранитогрес е възможно да се прави не само на пода, но и върху вътрешни и външни стени. Гранитогреса е изкуствен камък. Различията между керамичните плочки и гранитогреса се дължат на технологията, на производството, на материала. За разлика от керамичните плочки, гранитогреса притежава по-високо ниво издръжливост (отнася се за високата класа — REI V), устойчивост на механични и климатични влияния, мразоустойчивост, UV устойчивост и т. н.

Производителите, обикновено във всяка серия от гранитогрес включват и пълен набор от технологическите облицоващи елементи. Те имат различни декоративни елементи — фон, розетка и т. н., за практическите цели — за стенни плочки стъпки, ъгли, цокли, против хлъзгане, плочки и т. н., както и по размер.

Особено внимание се обръща на облицовките на стълбите с гранитогрес. Завършени с теракот, те изглежда особено впечатляващо, а и се разрешава проблема с плъзгането.

Монтажа на гранитогрес може да се направи по различни начини, които са избрани в зависимост от местоположението и вида на повърхността, върху която поставят плочките. Най-честите са лепила. Залепващия слой, трябва да бъде не по-малко от 3 мм. При поставяне на улицата се остава празнина от 3-7 мм (за компенсация на температурните деформации), който след това се скъсява. В топлите райони плочката може да се инсталира без разстояния.

Преди полагането на настилката, пода трябва да бъде много внимателно подравнен. Трябва да обърнем специално внимание и да не допускаме да остават празнини и кухини под вече поставения гранитогрес. Гранитогреса е много твърд. От друга страна това качество повишава чупливостта. Достатъчно е малък процеп под плочките на гранитогреса и дори при малкия удар, би спомогнал да се счупи плочката. Това трябва да се има впредвид и при транспорта, и при монтажа, затова контакта с материала да е много внимателен. Но след правилното му поставяне, за нестабилноста може да забравим напълно.

За свързване на плочките и фугите, следва да се прилагат специализирани смеси, които могат да бъдат полимерни- цименти (с добавяне на акрилни дисперсии или водни епоксидни смоли) и полимери (обикновено се запълват с епоксидни съединения). Обикновено се използват цимент-полимерни композиции при инсталиране на плочки в сухи райони, както и полимерни съединения — при инсталиране на плочки в «мокро» помещение. При монтаж на плочки по повърхности, които са подложени на циклични температурни въздействия — камини, подово отопление — за тях трябва да се вземат специални лепила.

Полагане на теракот

Майстора съветва:

I. Необходими инструменти:

1. назъбена шпакла за създаване на ребрена повърхност на масата от лепило;
2. мистрия за полагане на свързващия разтвор;
3. строителен пистолет за попълване на празнините(фугите);
4. бормашина с диск от волфрамови нишки за рязане на плочки;
5. инструменти(шаблони) за оформяне на фугите;
6. твърда найлонова четка за премахване на излишния разтвор;
7. четка за нанасяне на защитно покритие;
8. нивелир, рулетка за измерване на работната повърхност.

II. Изисквания към повърхността:
Повърхността трябва да бъде твърда, гладка и чиста, не са допустими омаслявания. Старата боя, шпакловката и замазката, мазните петна и другите вещества, трябва да бъдат отстранени и повърхността да се грундира на два пъти с вододисперсионен грунд.

III. Технологията на съставяне плочки:

1. Разделете общата площ на работни участъци, например по около 5 реда плочки всеки. За фугите оставяйте 1 см.;
2. Нанесете лепило върху малък участък около(0,5 м2), за да не засъхне преди да залепите плочките. По-добре е да се нареждат редовете от горе до долу, така че да има време за отстраняване на замърсяващото плочките лепило;
3. Работете с назъбена маламашка диагонално, за да създаде ребреста повърхност на лепилната масата;
4. С вибриращи движения здраво натискайте плочката в лепилото. Започнете с вътрешни ъгли и не забравяйте да вземате плочки от различни опаковки като ги избирате по на цвят;
5. Постигането на желаната форма е просто — плочките е лесно се режат чрез диск от волфрамови нишки за керамични плочки;
6. Запълването на фугите става с помощта на фугираща смес разредена с вода, за да се получи средно гъста смес. За всяка доза използвайте едно и също количество вода, за да не получите разлики в цвета на фугите;
7. Чрез строителен пистолет се запълват фугите;
8. След като фугите малко престоят ги оформяме с помощта на шаблони;
9. Със твърда найлонова четка отстранете излишната фугираща смес, докато тя не е засъхнала;
10. Облицованите фасади винаги трябва да се обработят с защитно покритие (водо-отблъскваща импрегнация). Преди това проверете стената — тя трябва да е суха. Внимателно се нанася импрегниращото покритие с четка или валяк.

IV. Консумативи:
1) Грунд;
2) Лепило:
• суха смес (приблизителен разход 4 кг/м2);
• лепило замазка (приблизителен разход 1 кг / м 2);
3) фугираща смес;
4) водо-отблъскваща импрегнация (приблизителен разход на готова смес 0.3л/м2).

Видове теракот

Теракота е известен още от ерата на неолита. Теракота е изключителен материал за декорация. Теракота е направен от екологично чисти суровини — каолинова глина, без химически оцветители и добавки. Той е абсолютно безопасен за човешкото здраве, така че може да се използва не само за външни фасади, входове на магазини, офиси, но също така и за вътрешна декорация на апартаменти, къщи, създаване на интериор за стаи, камини, ресторанти, басейн, клубове и барове.

Теракота има висока устойчивост на топлина (изпича се при температура над 1000 ° С), която позволява използването на плочки за вътрешни сауни, печки и камини. Теракота се поставя без проблем върху камък, кирпич, бетон и сухи мазилки.

Преимуществата на теракота са:
— чистота към околната среда
— оригинален вид
— трайност
— студоустойчивост
— универсалност (за фасади, интериори, камини, печки).

Цветът на плочките варира от бежово до тухла. Този диапазон от цветове, се постига чрез смесване на различни видове от глина, без използването на химически багрила.
В момента има шест размера и четири варианти на текстури от предложени плочки: «Старият замък», «кирпич», «каменни» и «варовик».

Технически характеристики:

-студоустойчивост не по-малко от 100 цикъла
-поглъщане на вода, не повече 7%
-коефициент на паро-пропускливост 0,018 Mg / MрA
-предел на издръжливост при огъване не по-малко от 16 Мра

Видове теракоти:

Теракота имитира различни видове от естествените облицовъчни материали.

структурата на «кирпич» (груба напръскана текстура, покрита с неравности повърхност

структурата на «Стария замък» (груба текстура, нагъната тъкан, променяща цвета си)

структурата на «развалините» (с текстура на необработени камъни)

структурата на «стара тухла,» (с текстура на остаряла тухла)

Калиброван гранитогрес

Наскоро бе патентован този нов вид, който е лазерно рязан, затова е с голяма точност на размера, затова може да се поставя и без фуга. Това е процес, при който механично се изрязват ръбовете, като всяка страна става с еднакви размери за всеки формат. Предимството е че те са отрязани с точност до 1 мм. Много съвременни фабрики са снабдени със системи за електронна калибровка, която сортира гранитогрес до 9 калибъра или да възпроизвеждат този размер, който най-много се търси. Благодарение на техническите си способности, гранитогреса има все повече търсене на пазара. При калибрирания гранитогрес има само един доста важен недостатък, че ако ви се повреди една плочка, трябва да сменяте почти всички.

Някои препоръчват този вид да се използва при облицоването на банята, защото така той ще съвпадне напълно и няма да има процепи. Този вид гранитогрес може да се поставя без фуга, макар че лепенето с фуга е препоръчително, тъй като ако се наложи да се извади и подмени гранитогреса и няма фуга, то ще се наранят плочките и ще се наложи може би да се сменят и другите плочки.

Испанската школа

Испанската школа по керамика в този случай означава не само в страната на производство, но и в произхода на производствените технологии и моделиране. Първи са започнали да се формират испанските училища по керамика. Въпреки това, модерните испански керамични плочки са наследени от европейските средновековни плочки. Испанските художници, работели с готови мостри от керамични плочки. Истинските създатели на керамичните плочки са маврите, който пристигнат от Иран и са живеели в Испания от VIII до ХVII век. Маврите построили най-големите по това време градове с голям брой керамични плочки — Гранада, Алхамбра (преведено като «рай на земята»), Heneralife («Голямата Райската градина») и др.

Само по време на Reconquista (изгонването на мюсюлманите от Испания) испанските християни станали известни с тайните на арабските плочки. Технологията по приготвянето и изпичането с глина се е пазила от монасите на католическия орден и е написана на латиница. По този начин католическата църква става собственик на монопола върху производството на плочките до края на XIX век…

Производствения и аристократичен испански теракот в производството на испанските керамични плочки бележат две области: професионални и аристократични. И двете имена разбира се, са конвенционални, но под повърхносттаса скрити, основните характеристики на производството на съвременния испански теракот. Така наречените производствени теракоти са родени през Reconquista след изгонването на маврите от Испания. В полу разрушените испански и френски армии на града, управлявали благородниците, а имало и много бедни испански и френски бежанци, роми и евреи. Те сами изграждали града и усвоявали строителните техники и материали. Керамичното производство тук е било установено от експерименти — както се е случило по-късно и в повечето други страни. Производствените теракоти не се считат за декоративно завършен материал — той е най-често се е използвал в украсата на селските църкви на различни сгради, камбанарии и фонтани. Занаятчиите споделя тайните на производството на учениците си и най-успешните от последните, създавали първите цехове. По-късно тези цехове са се разрастнали в големи фабрики, много от които са активни и се доразвиват и до днес.
А под аристократичния испански теракот се разбира арабската керамика, тайната която е била записана в началото на VIII-IX век от католическите монаси. В продължение на векове — до революцията през ХХ век — това са тайни известни само на предприятията, в католическата църква. Забранено е било да се предава информация за техниката на рисуване, композиция на каолиновата глина, използвана за производството и дори за температурата на печене. След идването на власт на Франциско Франко, католическата църква получила статут на независимост, но тайните така и докрай не са били разкрити.

Историята на теракота

Преди няколко десетилетия, керамичните плочки не бяха нищо повече от довършителен материал на кухнята или банята. Бледо сини и бежови керамични плочки често са се правели в промишлени количества и са се изнасяли за други страни — най-вече към социалистическия лагер. Но тези дни отдавна са отминали. Днес на широк кръг от клиенти е станал познат известния италиански теракот — наследници на уникални технологии от етруски и гръцки майстори грънчари. Също така е интересен със свойте свойства и испанския керамичен теракот, чиято история започва преди повече от 5000 години.

Плочките се появяват след мозайката

Първите образци на керамични плочки са открити между реките Тигър и Ефрат. Както учените отбелязват, първата плочка е с размера на мозайка, която през третото и второто хилядолетие пр. н. е. се използват за украса на храмове и дворци на благородниците. Въпреки това, те са по-различни от мозайките, при тях съществува цялостна картина затворена в рамките на една плочка. Дебелината им е сравнима с тази малка тухла. На лицевата страна на плочката е било приложено орнамент във формата на модели на триъгълник, полукръгове и кръгове. Много майстори от Месопотамия вярвали, че тези форми представляват хармония с околната среда: триъгълника е символ на съзвездието, кръговете и полукръговете са слънце, море и хоризонти. Модерните плочки в ориенталски стил са наследили много от иранските тенденции на плочките в производството на декорацията. Въпреки това, стойността на повечето знаци е безвъзвратно загубена.

Вавилон: строителна традиция в производството на керамични плочки

Дълго време за довършителните работи в храмовете и дворците на вавилонските храмове са се извършвали с остъклени тухли прародителите на керамичните плочки. Дебелината на плочките на повечето е била от 10 мм, което ги прави изключително издръжливи. Използвали са се предимно в тюркоазено синьо и бледо зелено, която се прилагала към рисунка. Във Вавилон били популярни рисунки със стилизирани растения (особено лилии), животни, геометрични фигури. Ако в древна Месопотамия върху рисунката са се рисували части от тялото върху керамични плочки, приложени с повишено внимание, докато във Вавилон майстора широко е използвал плоска (икона), техника за рисуване на хора.
Въпреки това, производството на керамични плочки във формата, която ние я познаваме се е появила чак през епохата на Ахеменидите — древните династии на персите, най-известният представител на които е Дарий I. В древните ирански градове на Суза и Персеполис са били намерени, керамични плочки с размер 15?15 см и 1 см дебелина. През III век пр. н. е. до VIII век пр. н. е. монопола върху производството на керамични плочки е принадлежало на древните ирански държави.

Матиран гранитогрес

Матирания гранитогрес повърхността му не е блестяща, но състава му е много твърд (по скала на Моос 8-9). Той също се характеризира с ниска водна абсорбция. Това ви позволява да използвате този материал при изключително тежки условия.

Ако след изпичане гранитогреса не потвърждава механическата обработка, се получава неполиран (матиран). Благодарение на обработката, матирания гранитогрес излиза по-евтин от други видове. Затова повърхността му по-добре се съпротивлява и става по-устоичив на износване и поддържа постоянен външен вид по време на целия период на експлоатация. Ако търсите «вечни» плочки — изберете матиран гранитогрес.

Самия гранитогрес притежава по-ниска фундаментална твърдост и висока механична устойчивост, а матирания гранитогрес е още по-износоустойчив. В сравнение с естествения камък и керамичните плочки е доста по-добър. Гранитогреса притежава нулева водопоглъщаемост и понеже съдържа 50% фелдшплат е доста здрав. Поради тази причина, може спокойно да бъде изложен на открито. Испанския матиран гранитогрес е подходящ за коридори, кухни, холове и тераси.

Полиран гранитогрес

Полирания гранитогрес се получава от неполирания, като се срязва необработената лицева част и се полира повърхността, така тя става лъскава и получава «дълбочина» на цвета. Полирания гранитогрес често толкова правдоподобно имитира полиран камък, че е трудно да се разграничат като видове. Полирания гранитогрес, не се препоръчва да се поставя на верандата и на входовете на сградите: на гладка повърхност когато е мокър, става много хлъзгав. Освен това, след срязването на горния слой при обработката микро-порите, правят полирания гранитогрес по-малко устойчив на прах и драскотини: плочките, изискват внимателна поддръжка (по същия начин, се случва с естествения полиран гранит). Ето защо, веднага след обработването се препоръчва полирания гранитогрес да се чисти и обработи със специални киселинни вещества. В бъдеще тази процедура трябва да се повтаря редовно и да се прилага защитна паста.

Полирания гранитогрес може да се използва както за подове, така и за облицовка. Той е износоустойчив и студено-устойчив. Той е подходящ предимно за закрити помещения, защото като се намокри става доста хлъзгав. Но ако се използва за облицовка на вътрешни стени ще е доста добро решение. По принцип полираните плочки отблъскват мръсотията и лесно се поддържат чисти, освен това имат доста приятен външен вид.

Испанския полиран гранитогрес е много издръжлив на износоустойчивост, а ако е и калиброван позволява нареждане без фуга. Ако е частично полиран се нарича гранитогрес лапато. Съществуват различни цветове и размери, грапав и гладък. За грапавия има много лоши отзиви, че трудно се почиства, докато при гладкия е по-лесно.